Отец Модестино разказва: “През една ваканция се намирах в Сан Джовани Ротондо. На сутринта отидох в сакристията, за да отслужа литургията в съслужение с отец Пио, но там вече имаше други, които си оспорваха тази привилегия. Отец Пио прекъсна тази тиха свада с думите: “Ето той ще отслужи литургията”, и ме посочи. Спряха всички приказки. Придружих отеца до олтара на църквата Сан Франческо, затворих вратата и започнах да отслужвам Светата служба в пълна вглъбеност. По време на химна “Свят” неочаквано пожелах да усетя отново неописуемото ухание, което многократно съм поемал, целувайки ръка на отец Пио. Желанието бе незабавно удовлетворено. Лъхна ме силно ухание. Вдъхвах все повече и повече, докато започнах да дишам със затруднение. Държах се с ръка за перилото, за да не падна. Бях пред припадък и мислено поисках от отец Пио да ме избави от подобно грозно положение пред толкова хора. Веднага уханието изчезна. Вечерта, докато го придружавах до стаята му, помолих от отец Пио да ми обясни същността на това явление. Отвърна ми: “Дете и аз не знам. Самият Господ действа. Уханието се появява, когато и пред когото Той поиска. Всичко става, ако и както на Него е угодно.” 

“Бях зад вратичката на изповедалнята, откъдето виждах как отец Пио изповядва в другата изповедалня” – разказва една жена. “Докато си мислех, че ми предстои да говоря със светец, потънах в силно ухание на лилии. Много бях впечатлена, защото дотогава не вярвах на историите за уханието на отец Пио. Така се убедих в неговата действителност.

Една жена от Болоня на 24 години си счупва дясната ръка, която преди три години е била оперирана след тежка катастрофа. След нова операция в края на дълго и мъчително лечение хирургът заявява на нейния баща, че повече няма да може да си служи с ръката, напълно парализирана след изваждане на част от лопатката и неуспешно присаждане на кост. Опечалени, баща и дъщеря заминават за Сан Джовани Ротондо. Отец Пио ги приема, благославя и казва: “Най-важното е да не се отчайвате! Доверете се на Господа! Ръката ще оздравее”. Това става в края на юли 1930 г. Парализираната жена се връща в Болоня без никакво подобрение на положението й. Значи отец Пио е сбъркал! Всички забравят, минават месеци. На 17 септември, ден на раните на свети Франциск, неочаквано в жилището на семейството нахлува приятна миризма на нарцис и рози. Това продължава около четвърт час посред всеобщото удивление на обитателите, които търсят напразно произхода на тези ухания. От този ден насетне ръката на девойката се възстановява. Една грижливо пазена от нея рентгенова снимка показва възстановяването на костта и хрущелите.

Един мъж разказва: “...Един ден, отстъпвайки на настояванията на жена ми, реших да отида при отец Пио. Не бях стъпвал в църква от цели двадесет и пет години, по-точно от деня на сватбата ми. Почувствах потребност да се изповядам, но отец Пио, щом се приближих към него, без да ме погледне, ми каза рязко: “Върви си!”. “Дошъл съм да се изповядам, трябва да ми дадеш опрощение”, отговорих му грубо. “Казах ти да си вървиш”, той добави също грубо. Аз не си отидох. Прекосих тичешком малката църква и се втурнах към хотела. Жена ми, като ме видя да излизам така от църквата, дойде при мен в стаята. “Какво стана? Какво направи?”, попита ме тя. “Ще си приготвя багажа и тръгвам”. В този момент в мен проникна вълна от благоухания. Силно, чудотворно ухание. Останах изумен. Изведнъж в мен се роди силно желание да се върна при отец Пио. Това сторих на следващия ден, но преди това направих усърден изпит на съвестта. Отец Пио ме прие на драго сърце и ми даде опрощение.”

Разказва една жена: “Жертва на транспортно произшествие, мъжът ми беше откаран в болница с опасност за живота. Лекарите не виждаха надежда за неговото спасение. Отивайки да го посетя, всеки ден се вглъбявах в молитва пред един паметник на отец Пио, издигнат в близост до болницата. Един ден “Светецът” в знак на това, че е чул молитвите ми, ме накара да усетя чудодейно ухание на лилии. Оттогава насетне положението на моя мъж се подобри и започна да отива към пълно оздравяване.”

Един мъж от Торонто разказва: “В далечната 1947 г. жена ми, тежко болна, беше приета в клиника в Рим, за да претърпи сложна операция. Отидох до Сан Джовани Ротондо, за да се изповядам при отец Пио и след като получих опрощение, описах на отеца положението на жена ми. После добавих: “Отче, помогнете ми в моите молитви!” В този момент усетих приятно и трайно ухание, което ме изненада. Върнах се в къщи късно вечерта. Още неотворил вратата, усетих пак онова същото ухание при отец Пио и доверието в мен се засили значително. Жена ми претърпя операцията и въпреки сложността й тя имаше пълен успех. Разказах й моето чудотворно изживяване и заедно благодарихме на достопочтения отец Пио със сълзи на искрено и силно вълнение.”

Двама полски младоженци, живеещи в Англия, трябва да вземат трудно решение. От човешка гледна точка тяхното положение изглежда безнадеждно. Какво да правят? Някой им споменава за отец Пио. Те му пишат. Никакъв отговор! Тогава решават да отидат в Сан Джовани Ротондо, за да поискат лично помощ и съвет. От Англия до Пулия пътят е дълъг! Пътниците спират в Берн и се питат с тревога дали си струва да продължат. “Предполагахме, че отецът няма дори да ни приеме!” Една вечер разговарят тъжно в помещение на третокласен хотел: за икономия наемат таванско помещение. Зима е и вали сняг. Замръзват от студ и обезсърчени, са на път да решат да се върнат обратно, когато неочаквано се оказват обгърнати от изискано и силно ухание, толкова приятно, че почувстват в себе си въодушевление. Жената започва да тършува из скрина и стенния гардероб, за да намери шишенцето с парфюм, забравено от някой разсеян турист. Напразни усилия! Малко по-късно уханието изчезва и в стаята се връща обичайната миризма на мухъл и плесен. Заинтригувани, двамата питат съдържателя, но той няма никаква представа. За пръв път клиенти на хотела, за който не може да се каже, че ухае на розова градина, споделят, че усещат ухания. Все пак цялото това приключение ги ободрява и затвърждава у тях намерението да продължат пътуването на всяка цена. След като пристигат в Сан Джовани Ротондо, отиват направо при отец Пио, който ги приема с отворени обятия. Младежът, който знае малко италиански, измънква някакво извинение: “Ние ви писахме, но понеже не получихме отговор...”. “Как да не съм ви отговорил? Ами онази вечер в швейцарския хотел, не усетихте ли нищо?”... С няколко думи решава проблема им и ги отпраща. Запленени, преливащи от радост и признателност, едва тогава те проумяват “онзи странен начин”, по който са си кореспондирали с отец Пио.

Един мъж се запознава с отец Пио след цяла поредица от странни съвпадения. Той разказва: “Чух да се говори за този изключителен монах веднага след войната, най-вече от един мой приятел и колега журналист. Той познаваше добре отеца и думите му за него изразяваха огромно въодушвление, което на мен ми се струваше прекалено. Първо реагирах с безразличие и неверие, особено когато моят приятел ми разказа за някои явления като уханията на отец Пио, които според свидетелството на мнозина можели да се усетят на места, твърде отдалечени от монаха. В един момент обаче тези странни факти запонаха да се случват и на мен. Неочаквано усещах силно ухание на виолетки на необичайни места, където това беше невъзможно. Мисълта ми го свързваше с отец Пио, но се противях, казвах си, че съм жертва на самовнушения. Един ден явлението отново се потвърди, когато бях във ваканция с жена ми. Бях в пощата за да пусна бърза телеграма и точно на това място, което е всичко друго, но не и благоуханно, усетих онова ухание на виолетки, което не може да се сбърка с друго. Докато мислех за това, жена ми каза: “Откъде ли идва това ухание?” “И ти ли го усещаш?”, възкликнах удивен. Тогава й разказах за отец Пио, за споровете ми с моя приятел и за това ухание, което понякога ме преследва. “Ако бях на твое място”, увери ме тя, “веднага бих заминала за Сан Джовани Ротондо”. На следния ден вече бяхме на път. Когато се приближихме към него, отецът ми каза: “А, ето го нашият герой; какво ли не сторих, за да го накарам да дойде”. През същия ден имах възможност да говоря с него и от този момент насетне животът ми се преобърна.”

Един мъж разказва: “Преди няколко години получих инфаркт. Посъветваха ме да се подложа на операция, за да подобря здравословното си състояние и реших да постъпя в болница за операция. Беше месец юни 1991 г., по време на операцията, която излезе успешна, ми направиха цели 4 байпаса. За жалост, като се събудих от упойката, се оказа, че съм с парализирани десен крак и ръка. Огорчението бе огромно, но след първия момент на униние, намерих опора във вярата и започнах да моля отец Пио. Доверието ми в достопочтения отец не бе излъгано. Извърших молитвената тридневка, която моята бедна майка ми препоръчва при безнадеждни случаи, и след три дни, когато на сутринта привърших тридневката, заобиколен от други болни, усетих около мен силно ухание на момина сълза. Щом уханието се разсея, усетих изтръпване в десния крак и внезапно разбрах, че молитвите ми бяха чути”.

Една жена разказва: “Заболях от тежка форма на ограничено зрение в двете очи и страдах от невъзможност да виждам почти нищо. Консултирах се с различни лекари и след разни изследвания ми установиха, че бе настъпил необратим очен кръвоизлив и вероятен тумор в хипофизата. Това ми донесе големи тревоги и страдания; по думите на лекаря подобна болест не се лекува. На път през Беневенто реших да се отбия в Пиетрелчина, където имах щастието да посетя местата на уважавания отец Пио. При посещението си на едно от последните жилища, приютили отеца, бях обзета от неизразимо вълнение и докато се молех за моите близки, усетих силно ухание на тамян. На връщане за Рим във влака размишлявах върху случилото се и съжалих, задето не помолих отец Пио за болните ми очи. Начаса помолих с вяра за неговата намеса. Помощта на отеца не закъсня: започнах постепенно да се подобрявам и след известно време си възвърнах напълно зрението. Лекарят, който ме посети, установи с удивление, че по тайнствен начин е настъпило пълно възстановяване на зрителното поле.”

Един мъж от Каникати разказва: “В началото на 1953 г. жена ми след първите месеци на бременност получи тежка форма на бъбречнокаменно заболяване. По думите на лекарите нейният живот и този на зародиша бяха изложени на сериозна опасност. От нито едно лечение нямаше резултат. Отчаян, на 3 май написах писмо на отец Пио с молба да ни помогне със своите молитви. След няколко дена аз и жена ми, на различни места и по същото време, усетихме тайнствено ухание на рози. В същия момент в нашия дом влезе раздавачът с изпратено от манастира в Сан Джовани Ротондо писмо, от което прочетохме, че отец Пио се е молил за жена ми и за създанието, което носи в утробата си. На следния ден й направихме ново лабораторно изследване, което породи у нас неизказуемо удивление, защото установи неочаквано изчезване на бъбречните камъни.”

Един известен и предан на отец Пио адвокат разказва: “Веднъж бях в старата църква на манастира, за да участвам в службата, дългата служба на отец Пио и точно при издигането на хостията се разсеях, мислейки за друго като единствен сред коленичилото множество от богомолци останах на крака. Изведнъж бях обхванат от проникващо ухание на виолетки, което ме върна към действителността и аз, оглеждайки се наоколо, застанах на колене, без обаче да мисля за странното ухание. След богослужението, както обикновено, отидох да поздравя отеца, който ме посрещна с шега: “Е, днес май мисълта ти витаеше някъде надалеч?” “Да, отче, днес малко се разсеях. За щастие ме обгърна вашето ухание...” “Ама какво ухание? На теб са ти нужни не ухания, а плесници...”.