Мария е духовна дъщеря на отец Пио. Тя разказва: “Една вечер брат ми се моли, когато неочаквано се унася и заспива. Не след дълго се събужда от плесване по дясната буза. Забелязва, че ударилата го ръка е наполовина покрита от ръкавица. Веднага си помисля за отец Пио и на следния ден го моли да го плесне наистина. Отец Пио му отвръща: “Така ли при молитва се прогонва сънят?” С плесването отец Пио е “събудил” неговото внимание. 

Един ден бивш офицер от италианската армия отива до сакристията и съзирайки отец Пио, си казва: “Да, тук е! Не съм сбъркал!” Приближава се до него, коленичи и изрича през сълзи: “Отче, благодаря ти, че ме спаси от смърт.” На околните обяснява: “Бях капитан от пехотата и веднъж на бойното поле, в ужасен момент от сражението, недалеч от мен видях монах, който казваше: “Господине, махнете се от това място!” Отидох към него и тъкмо се бях преместил оттам и на същото място избухна граната. Тя отвори яма. Обърнах се да потърся с поглед монаха, но той беше изчезнал”. С помощта на билокацията отец Пио бил спасил живота му.

Отец Алберто, който среща отец Пио през 1917 г., разказва: “Виждах как отец Пио стои пред прозореца и гледа планината. Говореше си нещо сам. Доближих го, за да му целуна ръка, но той не забеляза присъствието ми. Стори ми се, че ръката му е вцепенена. Тогава дочух, че даваше опрощение на някого. След малко го раздрусах, все едно го събуждам от сън. Погледна ме и каза: “А! Тук ли си? Не те забелязах”. Няколко дни по-късно дойде телеграма от Торино. В нея някакъв човек благодареше на игумена на манастира, че бе изпратил отец Пио в Торино, за да подкрепи умиращ. От телеграмата ставаше ясно, че човекът бе издъхнал в момента, когато отец Пио даде опрощението в Сан Джовани Ротондо. Очевидно игуменът не бе го изпратил в Торино, той само беше използвал билокацията”.

През 1946 г. едно американско семейство пътува от Филаделфия за Сан Джовани Ротондо, за да благодари на отец Пио. Техният син, пилот на бомбардировач по време на Втората световна война, е бил спасен от отец Пио в небето над Тихия океан. Самолетът е летял към острова с неговото летище, след като вече бил хвърлил бомбите си над съответните цели. Но тогава бива нападнат от японски самолет. “Машината” – казва синът – “се взриви, преди екипажът да има възможност да използва парашутите си. Само аз съумях да го напусна; не зная как стана това. Пробвах да отворя парашута си, но безуспешно. Така че щях да бъда размазан на земята, ако не бях получил помощта на монаха. Той се появи във въздуха. Беше с бяла брада. Пое ръцете ми, после ме остави нежно на летището. Можете да си представите каква изненада предизвикаха моите думи. Макар и невероятни, моето лично присъствие “задължаваше” всички да повярват в тях. Разпознах монаха, спасил живота ми, няколко дни по-късно, когато бях изпратен в домашна отпуска и се прибрах в къщи. Видях го на една от снимките на майка ми. Тя ми каза, че е молила отец Пио да се грижи за мен.

Една жена живее в дома на дъщеря си. Страда от рак на ръката и се съгласява с дъщеря си да се подложи на операция. Лекарят й казва да бъде търпелива и да изчака няколко дни, преди да определи дата за операцията. Нейният зет изпраща телеграма до отец Пио, умолявайки го да се застъпва за тъщата му. В момента, когато телеграмата стига до отец Пио, жената, по това време сама във всекидневната стая, забелязва един монах да влиза през вратата. “Аз съм отец Пио от Пиетрелчина” – казва той. Пита я какво й е съобщил лекарят и я окуражава да има доверие в Божията Майка. Прави знака на кръста върху нейната ръка и излиза от стаята. Жената извиква иконома си, дъщеря си и зет си. Пита ги: “Защо накарахте отец Пио да дойде, без да ме предупредите?” Те й отговарят, че не са го виждали, а и не са отваряли вратата на никой. В деня на прегледа, необходим за подготовката на операцията, лекарят не открива никакви следи от раковото заболяване.    

Малко преди да почине, епископът, ръкоположил отец Пио в катедралата на Беневенто на 10 август 1910 г., бива посетен в нея от билокиращия отец, за да получи духовна подкрепа.

Дори блаженият дон Орионе говори за билокацията на отец Пио. Той разказва: “Бях в църквата “Св. Петър” в Рим, за да присъствам на беатификацията на Света Тереза. Там беше и отец Пио (въпреки, че по същото време се е намирал в манастира). Видях го как ми се усмихва и идва към мен в тълпата, но когато се приближи, изчезна.”

През 1951 г. отец Пио отслужва Света литургия в женски манастир в Чехословакия. След Литургията сестрите отиват до сакристията, за да му предложат кафе и да му благодарят за неочакваното посещение, но не намират там светия човек. Дават си сметка, че той е присъствал сред тях благодарение на билокацията.

През 1956 г. в затвора на Будапеща отец Пио отслужва Лигургия на Йосиф Миндзенти, кардинал от Унгария. Някой научава за това и пита направо отец Пио: “Отче Пио, отслужихте Литургия на кардинала от Унгария и разговаряхте с него! Значи го видяхте!” Отец Пио отговаря: “Разбира се, че щом съм разговарял с него, съм го и видял.” Това става възможно чрез билокация.

Майка Сперанца, основателка на ордена на Прислужничките на милосърдната любов, разказва, че е виждала отец Пио в продължение на една година в Рим. Отново става дума за негова билокация. Знаем, че отец Пио никога не е ходил в Рим, освен в един единствен случай, когато завежда там сестра си, която през 1917 г. решава да постъпи в манастир.

След поражението при Капорето италианският генерал Кадорна изпада в силна депресия и мисли за самоубийство. Една вечер отива в стаята си и заповядва на своя прислужник да не пуска никой при него. Изважда пистолета си от чекмеджето и допира дулото до своята главата, но изведнъж чува глас: “Ох, генерале, защо искаш да направиш толкова глупаво нещо?” Гласът и присъствието на монаха променят неговото намерение. Учудва се как монахът е влязал в стаята му. Иска обяснение от прислужника, но той му отговаря, че не е виждал никой да влиза в стаята. Няколко години по-късно генералът прочита във вестника за монах, вършещ чудеса в района на Гаргано. Тайно отива там, но се смайва, когато отец Пио му казва: “Здравейте, генерале, подложихте се на голям риск онази вечер, нали?”