Сатана

                

Дяволът съществува, неговата дейна роля не принадлежи само на миналото и не е просто плод на народното въображение. И до днес той въвежда в грях. Ето защо поведението на Христовия ученик спрямо Сатаната трябва да се изразява в бдителност и борбеност, а не в безразличие. Мисловността на нашето време твърде много свързва образа на дявола с митологията и фолклора. Бодлер твърди основателно, че шедьовърът на дявола в новото време е неверието в неговото съществуване. Затова не ни е толкова лесно да приемем, че Сатаната е дал доказателство за своето съществуване, когато е бил принуден да излезе на открито, за да участва в “сурови схватки” с отец Пио. Подобни битки, както е отразено в кореспонденцията на достопочтения брат с неговите духовни наставници, са били същински сражения на живот и смърт.

 

Една от първите срещи на отец Пио с принципа на злото става през 1906 г., когато се връща в манастира Сант Елиа в Пианизи. Една лятна нощ той не успява да заспи заради задушното време. От съседната стая дочува шум от стъпки на човек, ходещ напред-назад. “Горкият Анастазио не може да заспи като мен”, мисли си отецът. “Защо да не го повикам поне да си поговорим?”. Отива до прозореца и повиква своя спътник, но гласът му застива в гърлото: под перваза на съседния прозорец се показва чудовищно куче. Ето какво разказва самият отец Пио: “Видях с ужас как от вратата се показа огромно куче, от чиято уста излизаше силен пушек. Свлякох се на леглото и чух как то каза: “той е, той е.” – както лежах, видях чудовището да скача върху перваза на прозореца, откъдето се хвърли върху отсрещния покрив, а после изчезна”.

В стремежа си да отклони от правия път ангелоподобния отец Сатаната го изкушава по всякакъв начин. Отец Агостино ни уверява, че явяванията на дявола са били под най-различна форма: “под формата на танцуващи сладострастно голи момичета, на разпятие, на младеж, приятел на отеца, на Духовния Отец или на Областния Настоятел, на папа Пий X или на Ангел-Хранител, на свети Франциск, на Пресветата Дева, но също в своите собствени ужасяващи образи заедно с пълчища бесове от преизподнята. Понякога не е имало явяване, но бедният отец е бил удрян до кръв, измъчван от оглушителни шумове, оплюван и т. н. Успявал е да се избави от тези нападения, призовавайки името Господне.

Битките между отец Пио и Сатаната се изострят, след като е прогонвал бесовете от обладаните от тях хора. “Неведнъж – разказва отец Тарчизио от Червинара – преди да излезе от тялото на обладания, Лукавият  извиква: “Отче Пио, ти внасяш в нас повече смут, отколкото Архангел Михаил” или: “Отче Пио, не ни отнемай душите и ние не ще те тревожим”.

 

Но нека видим как самият отец Пио описва в писмата си до своите духовни наставници нападенията на Сатаната.

 

Писмо до отец Агостино, 18.01.1912 г.: “...Дяволът не иска да се признае за победен. Вече прие почти всички възможни форми. В някои дни ме посещава заедно със своите съучастници, въоръжени с бастуни и метални инструменти, и – което е по-лошо – в собствената си форма. Кой знае колко пъти ме е хвърлял от леглото и ме е влякъл из стаята. Но търпение! Исус, Светата Дева, моят Ангел-Хранител, свети Йосиф и свети Франциск са почти неотлъчно до мен”.

Писмо до отец Агостино, 5.11.1912 г.: “Скъпи отче, и второто Ваше писмо –  с Божие позволение – имаше същата съдба като първото. Сигурен съм, че към настоящия момент отец Евангелиста ви е уведомил за новата фаза на войната, която водят с мен тези нечисти вероотстъпници. Те, отче, като не успяват да сломят постоянството, с което ви споделям техните засади, прибягват до тази друга крайност, искайки да ме оплетат в мрежите си и да ме лишат от Вашите съвети, които могат да стигнат до мен единствено благодарение на Вашите писма, едничка моя утеха; и аз ще го понеса за слава Божия и за тяхно изобличение...  Няма да Ви казвам как ми се нахвърлят тези злочести създания. Понякога чувствам, че направо умирам. В събота имах усещането, че искаха да ме довършат, вече не знаех към кой светец да се обърна; отправих зов към моя ангел-хранител и след като почаках доста дълго, ето че той се появи, запърха с криле около мен и ангелогласно ми пя химни към Божието Величие. Последва една от обичайните сцени: упрекнах го остро, задето ме накара да го чакам дълго, докато аз не преставах да го зова на помощ; за наказание не исках да го погледна в лицето, исках да си върви, а той, горкият, ме следваше, едва ли не през плач, хвана ме, за да вдигна поглед, и аз го погледнах в очите и видях, че дълбоко съжаляваше”.    

Писмо до отец Агостино, 18.11.1912 г.: “...Врагът сякаш не иска повече да ме пусне, не спира да се нахвърля върху ми. Със своите адски засади се стреми да отрови живота ми. Никак не му харесва, че ви говоря за това. Подучва ме да спра разказа си за ставащото между мен и него и ми внушава да ви говоря за направените ми добри посещения, доколкото, казва той, те единствени можели да ви се понравят и да ви донесат полза. Архипрезвитерът, разбрал за битката, която водя с някои вероотстъпни бесове по повод на Вашите писма, ме посъветва, като получа писмо от Вас, да отида при него и да го отворя в негово присъствие. Така и сторих с последното Ви писмо. Но като го отворихме, беше цялото изцапано с мастило. Дали това не бе още едно отмъщение на Дявола? Защото не е възможно да сте го изпратил в това състояние – още повече знаете за моето късогледство. Написаните букви по начало изглеждаха нечетливи, но когато ги поставяхме под Разпятието ги обливаше светлина и макар с усилие, успявахме да ги прочетем...” 

Писмо до отец Агостино, 13.02.1913 г.: “...Изминаха цели двадесет и два дни, откак Исус позволява на тези бесове да изливат гнева си върху мен. Моето тяло, отче, е цялото осеяно със следите от мгожеството удари, които и до днес ми нанасят нашите врагове. Неведнъж успяват да свалят ризата ми и в това състояние ме обсипват с удари.

Писмо до отец Бенедето, 18.03.1913 г.: “Тези бесове, същински казаци, непрестанно ме удрят и разтърсват, понякога и в леглото, успяват да свалят ризата ми и ме удрят на голо. Но вече не ме плашат. Исус ме дарява непрестанно с любовта си, дотам че понякога ме вдига от земята и ме поставя на леглото...”

Сатаната преминава всички граници на провокацията, когато се представя на отец Пио под одеждите на каещ се грешник. Ето свидетелството на самия отец: “Една сутрин, докато изповядвах, се приближи един мъж, висок, строен, облечен изискано и приятно, учтив. Започна да изповядва греховете си, които бяха от всякакво естество: против Бога, против ближния, против нравствеността. Всичките бяха тежки! Порази ме едно нещо. По повод на всички обвинения, след моето порицание, основаващо се на Божието Слово, на Учителната власт на Църквата и на нравствеността на светците, загадъчният изповядващ опровергаваше думите ми, като оправдаваше изключително умело и тънко всякакъв род грехове, отмахвайки от тях всяко коварство и опитвайки се да представи всички прегрешения като нещо обичайно, естествено, разбираемо от човешка гледна точка. И това не само относно ужасяващите грехове срещу Бога, Божията Майка, Светците – които той посочваше с непочтителни перифрази, без да ги нарича с истинските им имена, – но и относно грехове, които със своята нечистота и грубост сякаш извираха от най-отвратителната клоака. Отговорите, които с умела тънкост и прикрита коварност даваше час по час на моите доводи, ме впечатлиха. Попитах се вътрешно: “Кой е този? От кой свят идва? Кой ли ще е?”. И се вгледах внимателно в лицето му, за да прочета нещо в мерзкия му поглед. Същевременно се стараех да не изпусна и една негова дума, за да мога точно да преценя цялото й значение. Изведнъж в живо и ярко озарилата ме вътрешна светлина съзрях ясно кой стоеше пред мен. С решителен и повелителен глас му казах: “Кажи: Жив е Исус, Жива е Девата!” Още не бях произнесал тези преблаги и премогъщи слова и Сатаната изчезна в миг, оставяйки подир себе си непоносимо зловоние.” 

С последната случка изглежда е свързано следното свидетелство на дон Пиерино, свещеник, духовен послушник на отец Пио: “Една сутрин отец Пио изповядваше, заграден от две пердета. По средата те не го закриваха напълно и затова можех да го наблюдавам. Хората, записали се предварително, стояха от едната страна един зад друг. От мястото, където се намирах и четях молитвеника, по едно време вдигах поглед към отеца. Под колонадата вдясно от църквата се показа един мъж, снажен, представителен, с малки черни очи и прошарена коса, с тъмно яке и раирани панталони. Исках да не се разсейвам и да си чета молитвите, но един вътрешен глас ми нареди: “Спри и гледай!” Послушах го. Без да чака реда си, след като поснова известно време напред-назад, мъжът се спря точно пред процепа между двете пердета и докато коленичилият изповядващ ставаше за да излезе, се провря покрай него и се приближи към отец Пио, когото вече не можех да видя. След няколко минути видях как мъжът се изгуби зад завесите, а на стола, където седеше отец Пио, вече не виждах отеца, ами самият Исус, млад, рус и красив, наведен малко назад към облегалката на стола, с поглед към мъжа, който всякаш пропадна някъде. След това видях отново отец Пио как идва от високо, завърта се и сяда на стола, докато неговите образи изчезват заедно с образа на Христос. После там нямаше никой друг, освен седящият отец. И тогава дочух гласа му: “Момчета, искате да ме унищожите?” Никой от чакащите не беше забелязал случилото се.

linea.gif (3372 byte)

 Животопис   expbul1a.gif (699 byte)   Чудеса   expbul1a.gif (699 byte)   Изцеления   expbul1a.gif (699 byte)   Билокация   expbul1a.gif (699 byte)   Уханията на отец Пио  expbul1a.gif (699 byte) Ясновидство   expbul1a.gif (699 byte)   Видения    expbul1a.gif (699 byte)    Левитация    expbul1a.gif (699 byte)   Ангелът-Хранител    expbul1a.gif (699 byte)    Лукавият    expbul1a.gif (699 byte)    молитви   expbul1a.gif (699 byte)   Светата броеница    expbul1a.gif (699 byte)    Деветина на отец Пио от Пиетрелчина    expbul1a.gif (699 byte)   ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ

 

HOMEPAGE